Козунак ли? Едно време българите са яли нещо съвсем друго
Великден като че ли го свързваме безпределно доста с козунака. Едно време обаче българите са правили обредни хлябове на огромните празници. Хлябове, които не са били сладки. В другите райони са ги украсявали по друг метод. Имало е символика. Това изясни пред bTV водещата на предаването „ Вкусът на България “ Мария Жекова.
„ Козунакът е съществено нововъведение в нашата традиция. Преди това е имало една доста огромна палитра от други хлябове. Интересното е, че самата рецепта за тях не е толкоз друга, а украсата е друга в другите райони. Има доста обредност в това, което се случва – има значение кой меси хляба и по кое време го прави “, описа Мария Жекова.
Тя напомни, че едно време яйцата са били боядисвани единствено с естествени багрила. И сподели яйца, обагрени с люспи от лук, корен от брош, малко алено вино и виолетов морков.
Обредните хлябове се месят от дами – от стопанката на дома или от друга жена в фамилията.
„ Едно време хората са ядели доста самун, само че той е бил доста друг от настоящия – самун с естествена, мудна ферментация. Това, което назоваваме самун с мая. Според мен днешното ни хранене би трябвало да е съобразено и с сегашния метод на живот. Храната от едно време е за мощ, богата на калории, енергийна храна въз основата на това, че хората са работили непрекъснато “, споделя водещата.
Мария Жекова е на мнение, че хлябът не е нездравословен, когато е вярно подготвен с чисти, с пълнозърнести брашна. Трябва и да е в вярното количество, съчетано с метода на живот, счита тя.
„ Често си мислим, че рецептата е главното нещо. За мен главното нещо са продуктите и техният усет. Продуктите, заради това, че се подменят сортове и метод на развъждане, трансформират своя усет. Дори и да ги съчетаеш по същия метод, в същите пропорции, когато те не са толкоз наситени с усет, както едно време, мъчно ще реализираме същия усет “, сподели Мария Жекова.
